Published Reference:
Tsvetkova, Milena. Information Culture: The Name of Reading. 2nd ed. Sofia: Sofia University Press, 2009. 356 p. [1st ed. 2001. 224 p.]. ISBN 978-954-07-2560-4
ABSTRACT (in Bulgarian):
В монографията е развита концепция за информационно-рецептивната същност на четенето. Изследването съдържа приноси в областта на науката за четенето (читателознанието) и конкретно в изследванията на медийната рецепция на книгата и писмените комуникации, на четенето и читателите.
Във второто издание на монографията са добавени нови резултати от проучванията върху дисплейното четене и четенето на електронна книга и нови доказателства за четенето на книги като елитарна (меритократична) културна практика. Очертан е моделът на екранното четене – оптическото, различно от семантичното усвояване на писмен текст. Анализът на е-четенето показа, че негативите върху човешката кондиция и психика са повече от очевидни. Акцентирайки върху проблема за рецепцията, изследването имаше амбицията да покаже, че не е коректно да се предпоставя научен проблем с негативен въпрос от типа: Кое ще бъде елиминирано в дигитална среда – текстът или тялото на книгата? Защитеното убеждение е, че не е възможно да има елиминация – победени и победители в медиаеволюцията няма, по-скоро се множат доказателствата, че дигиталната книга вече търси своето несвоевременно изоставено тяло. Доказана е перспективността на „паралелното” читателското поведение или конструктивността на би-модалното четене. За целите на фундаменталната информационна култура е необходима комбинация между традиционни и нови текстове: мултимедийният ансамбъл трябва да е полузавършен продукт, който да освободи читателя и неговите сътворчески способности, да му позволи да се формира и представи наистина индивидуално. В контекста на социологическите дискусии върху “информационното общество” е направен опит да се проектира и конкретизира идеята за “обществото на знанието” като “четящо общество”. Развити са нови изследователски проблеми – за мястото и статуса на мислещия, образоващия се и четящия субект в ситуация на глобални социални трансформации, за най-адекватния образователен център за т.нар. “когнитариат” или “елит на знанието” – библиотеката като мултимедиатека или просто колекцията от книги и всички нейни версии, клонинги, екстензии и технологични модификации.